Андерс Гейдемарк - Албания I

Не знаех много за Албания когато напуснах Швеция с караваната си в началото на юни. Сега, 7869 км и 34 дни по-късно, се чувствам развълнуван, вдъхновен, щастливо изтощен и пълен с впечатления и спомени за една богата страна, която останалата част от Европа едва сега започва да преоткрива.

Да, богата! Може би не финансово, а най-вече с голямото си природно разнообразие, с добротата и щастието на чудесния албански народ. Това е особено видимо в малките села, където животът е суров заради тежката работа и традиционния начин на обработване на земята – малко пари, но толкова много усмивки и смях!

Посетих всяко кътче от страната и в тези два блога и няколко снимки искам да ви покажа малки фрагменти от това, което може да се види в Албания.

Започнах с Национален парк „Преспа“ на изток. Голямото Преспанско езеро се простира от Албания до Македония и Гърция. Всеизвестната колония от къдроглави пеликани се намира от гръцката страна, но ловуващи птици може да се наблюдават и близо до албанския бряг. Огромните птици лежат като бели пухкави овце върху езерото! Имах щастието да доближа една от тях когато придружих един рибар в лодката му.

В източната част на страната посетих също Национален парк „Шебенику – Ябланица“. Всъщност това е един от най-младите национални паркове в Европа, обявен през май 2008 г. Заедно с националните паркове на останалите балкански страни той е част от проекта „Зелен пояс“ - територии, които си поставят за цел да защитят големите хищници - вълк, мечка и особено малката популация на балканския рис. Националните паркове в Албания са не само убежище за дивите животни, но и дом на хората, които винаги са живели там. Например в НП „Шебенику – Ябланица“ основната плячка на големите хищници са домашните животни, така че снимката с козите и пастирите много добре илюстрира този парк.

В западната част на страната, на брега на Адриатическо море открих една страхотна влажна зона – НП „Лагуни Караваще“. Това Рамсарско място е особено важно за зимуването на множество водолюбиви птици, като същевременно се явява най-западното гнездово находище на къдроглавия пеликан в Европа. Тук отново успях да последвам един местен рибар и рагледах добре гнездовата колония на тези огромни птици. Преди да се отправя на юг прекарах няколко чудесни сутрини около боровата гора на делтата.

Изведнъж караваната ми започна да се държи много странно. Накрая изобщо престана да се държи – не можа да запали… Посетих цели пет автомобилни сервизи. Казаха ми, че съм сипал „лош петрол“… Наистина се опитаха да ми помогнат доколкото могат, но почти цяла седмица отиде в разправии около колата. Ако отивате със собствена кола в Албания, гледайте да зареждате само в големите бензиностанции край най-главните пътища!

В следващия блог колата ми вече работи отново и ще се разходим из южна и северна Албания.

Очаквам ви отново!

Андерс Гейдемарк / „Дивите чудеса на Европа“

Please note that blogs reflect our photographers' opinions and not necessarily those of the directors of Wild Wonders of Europe.