Едуин Гисберс – Лихтенщайн II

След двуседмичен фотографски тур в планините на Лихтенщайн мисията на „Дивите чудеса“ за жалост приключи. Никога преди не бях стъпвал в алпийска част и трябва да призная, че наистина се влюбих в Лихтенщайн. Страхотни гледки от върховете и толкова много различни растения на земята – какво друго му трябва на един природолюбител или фотограф? Може би крясъка на скалния орел?…

Да, видяхме един! Почти всяка сутрин скалният орел на име Тигър се обаждаше на няколко метра от от прозореца на стаята ни. За съжаление Тигър не беше дива птица, а птица в плен, собственост на хотелиера.

За наш късмет повелителите на времето ни дадоха от всичко по малко – дъжд, мъгла и студ, но също така слънце и жега. Понякога небето притъмняваше драматично над пейзажа, друг път слънцето осветяваше ясното синьо небе. Това, разбира се, приятно разнообрази снимките за проекта.

Птици като жълтоклюната гарга прелитаха над главите ни и алпийски мармоти пресичаха пътеката ни.

Но вниманието ми беше насочено основно към алпийската флора, която не ми остави никакви поводи за оплакване. Имаше толкова много планински склонове и поляни, изпъстрени с цветя. Фотографирахме много красиви и характерни за алпийските райони растения, като различните видове тинтява и планинска метличина (Centaurea montana ). По върховете намерих и други деликатни растения, като Soldanella pusilla – малко, крехко растение, което се появява първо след отдръпването на снеговете.

Посетихме също Ruggeler Riet – едно мочурище в низината. Този природен резерват има най-богатата флора и фауна в Лихтенщайн. Със своите 430 м надмосрска височина той е най-ниската точка на Лихтенщайн и е разположен в близост до р. Рейн. В него се срещат влаголюбиви ливадни растения, като Gladiolus palustris.

Макар че Лихтенщайн е сравнително малка територия, там човек може да добие чувството на простор и безметежност. Кратките почивки за хранене използвахме с благодарност, за да се насладим на прекрасния пейзаж. Но аз бях там на мисия за „Дивите чудеса“, така че трябваше да направя и доста снимки. Едно нещо е сигурно: с приятелката ми Мися ще се върнем в Алпите през една от следващите години. Искаме да се качим до някоя обзорна точка и да седим на скалата с часове без фотоапарати. Просто да се наслаждаваме на красивия планински пейзаж. А може и да имаме късмета да зърнем див скален орел в небето над планините на Лихтенщайн.

На това място искам да благодаря на на Майкъл Фазел ( AWNL). Специални благодарности и на един от най-добрите природни фотографи Андре Бартши за подкрепата му.

Едуин Гисберс / „Дивите чудеса на Европа“

Please note that blogs reflect our photographers' opinions and not necessarily those of the directors of Wild Wonders of Europe.