Клаудия Мюлер - Национален парк „Полино“, Италия II

Преди изгрев слънце се отправихме на експедиция към високите части на планината, където се надявах да снимам Pinus leucodermis – символът на националния парк, в по-лесно достъпните райони над 1500 м. Първата светлина, която изниква зад оконите 2000- метрови върхове може да е доста сурова, но понякога се появяват ивици от облаци, издигащи се от долината.

В такива моменти пейзажът се променя драстично. Формите се разтварят, очертанията изчезват, за да се появят отново след секунди.

Ясните силуети на боровете изпъкват на фона на бялата безкрайнина. Обичам да се свивам на ръба на някоя скала и да наблюдавам постоянно променящия се пейзаж, съвсем сама, само с вятъра и ударите на сърцето ми, отекващи в ушите ми. Когато спектакълът приключи, едно безбрежно синьо небе се настанява над пейзажа.

Време е да слизаме и тогава, като човек, който живее на равно, винаги се питам как всъщност съм изкачила тази планина… Но слизайки, човек се хваща с доверие за всяко стръкче трева или скален ръб.

В по-ниските части хилядите капчици роса са превърнали поляните в един блестящ и трепкащ свят на чудесата. Това е моят свят и аз се отправям през мократа трева с макро - обектива си да снимам диви орхидеи и насекоми, захванали се здраво за стръкчетата трева. Накрая щурците и цикадите започват своя концерт и техният мотив отеква до късно през нощта.

Моля имйте предвид, че блоговете отразяват мненията на нашите фотографи, а не на директорите на „Дивите чудеса на Европа“.

Please note that blogs reflect our photographers' opinions and not necessarily those of the directors of Wild Wonders of Europe.