Андерс Гейдемарк - Албания II

Там на юг, точно в покрайнините на симпатичния крайбрежен град Саранда има едно задължително място, което трябва да посетите: античния град Бутринт. Най-старите руини са от 800 г. пр.н.е. и една разходка из тези разкопки е голямо изживяване. Но какво ме накара да остана тук, на това „туристическо място“ цели три дни при такава мисия? Е, вече си признах, даже и пред жена ми - влюбих се…

Това беше безумна любовна история с едно тъмно, добре оформено същество с дълбок поглед – блатната костенурка! Никога преди през живота си не съм се впечатлявал толкова от костенурки, а сега се замислям дали да не си взема една в къщи (първо трябва да питам жена ми…). Те са такива образи! Толкова одушевени и с такъв спокоен, умен вид. Бях изненадан колко са плашливи. От езерцето си насред руините тези абсолютно диви животинки наблюдаваха зорко туристите. Ако някой направеше стъпка встрани от пътеката на 20 м от тях, те веднага се спускаха от камъните, върху които се пекат на слънце и се гмуркаха във водата. След многобройни опити намерих начин да легна на мокрия бряг на езерцето и с помощта на 600 милилетров обектив + 1,4 теле-удължител / ексктендер успях накрая да направя няколко снимки на това прекрасно животно – срамежливо и хитро като лисица!

През първите няколко дни от четириседмичния ми престой в Албания, както и през последната му част, получих голяма подкрепа от Бледи. Щедър и приветлив човек,който работи по проект за балканския рис (Благодаря ти, Бледи, надявам се да се видим отново някой ден!). Заедно наехме транспорт, за да преодолеем серпентините на планинските пътища в най-северната част на страната. Целта ни беше да посетим едно от най-отдалечените села в Европа – Тети. Селото и неговото красиво обкръжение образуват Национален парк „Тети“. Половин година селото е напълно изолирано от триметрови преспи сняг, които засипват планинския път. И все пак няколко семейства продължават да живеят там целогодишно, като планират внимателно запасите си преди падането на първия сняг през есента…

За съжаление през цялата последна седмица страдах от стомашно разстройство, а дъждът се изливаше безспир, но съм много щастлив, че получих тази „последна глътка безгрижие“ висико в албанските Алпи. Всъщност, цялата Албания е едно все още неизследвано чудо на Европа. Тук можеш да извървиш километри по пясъчните брегове на Адриатическо море без нито един хотел да наруши кръгозора и можеш същия ден да изкачиш 1000 м по серпентините на планинските пътища и да се насладиш на гледката от заснежени планински върхове, издигащи се над 2500 м!

Разбира се, не е лесно да завършиш подобна мисия в страна където например трудно можеш да намериш човек, който говори някакъв чужд език и където ежедневието и системата се различават толкова много от това, с което си свикнал в Европа. Но с помощта на гостоприемните албанци аз наистина останах доволен от едномесечното ми пътешествие и никога няма да съжаля за времето и, разбира се, за личните инвестиции, които вкожих в тази „едноседмична мисия“. Това е един чудесен спомен за цял живот.

Желая на екипа на „Дивите чудеса на Европа“ много късмет в тежката работа да изготвят представителна извадка от материала, който ние фотографите им носим от всички краища на Европа.

Андерс Гейдемарк / „Дивите чудеса на Европа“

Please note that blogs reflect our photographers' opinions and not necessarily those of the directors of Wild Wonders of Europe.